Сектори (7)

НРЛ "Грип и ОРЗ" - изследвания чрез Real Time RT-PCR

Published in Сектори
Monday, 20 February 2023 09:13

 

Грипен сезон 2022/2023 г. приближава своя край. Намалява нивото на интензивност на епидемичния процес на грип и ОРЗ, както и броят на доказаните в НРЛ "Грип и ОРЗ" грипни и други респираторни вируси. През сезона общата заболяемост от грип и ОРЗ достигна пик през 03 седм./2023 г. (199,45 на 10 000 души). Тогава е идентифициран и най-голям брой грипни вируси (235). През периода 02-08 седм./2023 г. в страната доминира грипен вирус A(H1N1)pdm09, а през 11-13 седм./2023 г.
преобладават грипни вируси тип Б (B/Victoria). Затихва разпространението и на респираторно-синцитиалния вирус, при който е регистрирана повишена циркулация през периода 49 седм./2022- 03 седм./2023 г.


 През седмица 10/2023 (06.03-10.03.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 43 клинични проби. Доказани са:

3 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

3 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria).

Общо 32 клинични проби на деца на възраст под 16 год. са изследвани и за осем сезонни негрипни респираторни вируси (респираторно-синцитиален вирус, метапневмовирус, парагрипни вируси 1/2/3 тип, риновируси, аденовируси и бокавируси). Доказани са 2 метапневмовируса, 1 аденовирус и 1 бокавирус.


През седмица 9/2023 (27.02-02.03.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 52 клинични проби.

Доказани са:

5 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09

6 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

3 - със SARS-CoV-2.

Общо 38 клинични проби на деца на възраст под 16 год. са изследвани и за осем сезонни негрипни респираторни вируси (респираторно-синцитиален вирус, метапневмовирус, парагрипни вируси 1/2/3 тип, риновируси, аденовируси и бокавируси). Доказани са 5 метапневмовируса и един риновирус.


През седмица 8/2023 (20-24.02.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 88 клинични проби.

Доказани са:

14 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

1 - с грипен вирус A(H3N2)

12 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria).

Общо 49 клинични проби на деца на възраст под 16 год. са изследвани и за осем сезонни негрипни респираторни вируси (респираторно-синцитиален вирус, метапневмовирус, парагрипни вируси 1/2/3 тип, риновируси, аденовируси и бокавируси). Доказани са 2 РСВ и 1 метапневмовирус.


През седмица 7/2023 (13-17.02.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 76 клинични проби.

Доказани са:

17 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

3 - с грипен вирус A(H3N2),

2 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

5 - със SARS-CoV-2.


През седмица 6/2023 (06 - 10.02.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 63 клинични проби.

Доказани са:

16 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

1 - с грипен вирус A(H3N2),

2 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

1 - със SARS-CoV-2.


През седмица 5/2023 (30.01. - 03.02.2023) са изследвани 115 клинични проби.

Доказани са:

22 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

6 - с грипен вирус A(H3N2),

3 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

8 - със SARS-CoV-2.


През седмица 4/2023 (23 - 27.01.2023) са изследвани 207 клинични проби.

Доказани са:

55 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

25 - с грипен вирус A(H3N2),

2 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

9 - със SARS-CoV-2.


През седмица 3/2023 (16 - 20.01.2023) са изследвани 625 клинични проби.

Доказани са:

114 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

85 - с грипен вирус A(H3N2),

12 - с грипен вирус тип Б (B/Victoria)

29 - със SARS-CoV-2.

Установени са три случая на коинфекция между грипен вирус и SARS-CoV-2.


През седмица 2/2023 (09 - 13.01.2023) в НРЛ "Грип и ОРЗ" са изследвани чрез Real Time RT-PCR за грипни вируси и SARS-CoV-2 едновременно 315 клинични проби.

Доказани са:

59 случая на инфекция с грипен вирус A(H1N1)pdm09,

32 - с грипен вирус A(H3N2),

7 - с грипен вирус тип В (B/Victoria) и

14 - със SARS-CoV-2.

Установени са два случая на коинфекция между грипен вирус и SARS-CoV-2.


През периода 29.12.2022 - 09.01.2023 г. в НРЛ "Грип и ОРЗ" при НЦЗПБ са доказани чрез Real Time RT-PCR

24 грипни вируса A(H1N1)pdm09

20 грипни вируса A(H3N2).

На 09.01.2023 г. е доказан и първият за сезона грипен вирус тип В - B/Victoria.

Вирусите са идентифицирани в носогърлените секрети на амбулаторно лекувани пациенти от София и Разград и на хоспитализирани пациенти от София, Шумен, Дупница, Търговище, Стара Загора, Сливен, Перник, Бургас и Пазарджик. Общо през сезон 2022-2023 г. (до 09.01.2023 г.) в лабораторията са доказани 38 грипни вируса A(H1N1)pdm09, 47 грипни вируса A(H3N2) и един грипен вирус тип В.

Written by

ХЕПАТИТ Е

Published in Сектори
Tuesday, 26 July 2022 14:20

Основни факти

  • Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от инфекция с вируса на хепатит Е (HEV).
  • Всяка година в света се регистрират около 20 милиона души инфектирани с HEV, които водят до около 3,3 милиона симптоматични случая на хепатит Е инфекция.
  • По оценки на СЗО през 2015 г. хепатит Е е причинил приблизително 44 000 смъртни случая (което представлява 3,3 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).
  • Вирусът се предава по фекално-орален път, главно чрез замърсена вода.
  • Хепатит Е се среща в целия свят, но заболяването е най-разпространено в Източна и Южна Азия.
  • Разработена е ваксина за предпазване от инфекция с вируса на хепатит Е, която е лицензирана в Китай, но все още не е налична на други места, включително и в България.

Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит Е (HEV). Четири от вирусните типове имат значение за човешкото здраве: генотипове 1, 2, 3 и 4. Генотипове 1 и 2 са открити само при хора. Генотипове 3 и 4 циркулират при различни животни като прасета, диви свине и елени, които се явяват източник за заразяване на хората с вируса. Животните се явяват безсимптомни носители на вируса.

HEV се отделя с изпражненията на заразени лица и попада в човешкия организъм през червата. Предава се главно чрез замърсена питейна вода. Инфекцията обикновено е самоограничаваща се и преминава в рамките на 2-6 седмици. Понякога се развива сериозно заболяване, известно като фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), което може да бъде фатално.

Пътища на предаване

Хепатит Е вирусната инфекция е разпространена по целия свят и е често срещана в страните с ниски и средни доходи, където достъпът до основни водоснабдителни, канализационни, хигиенни и здравни услуги е ограничен. В тези райони заболяването се среща както под формата на епидемии, така и като спорадични случаи. Епидемиите обикновено следват периоди на фекално замърсяване на питейната вода и могат да засегнат от няколкостотин до няколко хиляди души. Огнища на инфекцията могат да възникнат и в зони на конфликти и извънредни хуманитарни ситуации, като военни зони и лагери за бежанци или вътрешно разселено население, където санитарните условия и безопасното водоснабдяване представляват особени предизвикателства. Случаите в тези райони се дължат предимно на инфекция с генотип 1 и много по-рядко с генотип 2 на вируса.

В районите с по-добри санитарно-хигиенни условия и водоснабдяване инфекцията с хепатит Е вируса е рядка, като има само отделни спорадични случаи. Повечето от тези случаи се причиняват от генотип 3 на вируса и се предизвикват от инфекция с вирус, произхождащ от животни, обикновено чрез консумация на недостатъчно добре термично обработено месо или карантия на заразено животно.

Симптоми

Инкубационният период на острата HEV инфекция варира от 2 до 10 седмици, като средната продължителност е 5-6 седмици. Заразените лица отделят вируса от няколко дни преди началото на заболяването до 3-4 седмици след началото му.

В районите с висока ендемичност на заболяването симптоматичната HEV инфекция се среща най-често при млади хора на възраст 15-40 години. В тези райони, въпреки че инфекцията се среща и при деца, тя често остава недиагностицирана, тъй като те обикновено нямат симптоми или имат само леко заболяване без жълтеница.

Типичните признаци и симптоми на HEV инфекция включват:

  • начална фаза на лека треска, намален апетит (анорексия), гадене и повръщане, които продължават няколко дни;
  • болки в корема, сърбеж, кожен обрив или болки в ставите;
  • жълтеница (жълт цвят на кожата), тъмна урина и бледи изпражнения; и
  • леко увеличен, чувствителен черен дроб (хепатомегалия).

Симптомите са неразличими от тези, които се наблюдават при други чернодробни заболявания, и обикновено продължават 1-6 седмици.

В редки случаи острият хепатит Е може да протече тежко и да доведе до фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност). Бременните жени заразени с генотип 1 и 2 на хепатит Е вируса, особено през втория или третия триместър, са изложени на повишен риск от остра чернодробна недостатъчност и загуба на плода. Смъртността може да достигне до 20-25%, ако се разболеят от хепатит Е през третия триместър на бременността.

Хепатит Е вирусна инфекция, предизвикана от генотип 3 и 4 на вируса, в редки случаи може да хронифицира при имуносупресирани пациенти, особено при реципиенти на трансплантирани органи и тези приемащи имуносупресиращи лекарства.

Диагноза

Случаите на HEV инфекция не се различават клинично от другите видове остър вирусен хепатит. Въпреки това диагнозата често може да бъде силно подозирана при наличие на епидемиологични данни, например наличие на няколко случая в населеното място в ендемичните райони, условия за замърсяване на водата, когато заболяването протича по-тежко при бременни жени или когато вече лабораторно е изключен хепатит А вируса като причинител.

Окончателната диагноза на HEV инфекция обикновено се основава на откриването на специфични анти-HEV имуноглобулин М (IgM) антитела в кръвта на човека. Допълнителните тестове включват полимеразна верижна реакция (RT-PCR) за откриване на HEV RNA в кръвта или изпражненията. Този тест изисква специализирана лабораторна апаратура и обучен персонал и се прилага обикновено в регионите, където хепатит Е се среща рядко или при диагностициране на хронична инфекция.

Лечение

Не съществува специфично лечение по отношение на острия хепатит Е. Тъй като заболяването обикновено протича самоограничаващо се, обикновено не се налага хоспитализация. Най-важно е избягването на ненужни лекарства. Ацетаминофенът, парацетамолът и лекарствата срещу повръщане трябва да се използват пестеливо или да се избягват.

Хоспитализация се налага при хора с фулминантен хепатит и при симптоматични бременни жени. При имуносупресираните пациенти с лабораторно потвърден хроничен HEV може да се наложи времено спиране на имуносупресиращото лечение и прилагане на специфично лечение с използване на рибавирин.

Превенция

Профилактиката е най-ефективният подход за борба с HEV инфекцията.

На популационно ниво мерките включват:

  • поддържане на стандарти за качество на общественото водоснабдяване;
  • създаване на добре работеща отпадна канализационна система.

На индивидуално ниво рискът от заразяване може да бъде намален чрез:

  • прилагане и спазване на добри хигиенни практики;
  • избягване на консумацията на вода със съмнително качество и на недобре термично обработени животински продукти.
Written by

ХЕПАТИТ D

Published in Сектори
Tuesday, 26 July 2022 14:19

Кратки факти

  • Вирусът на хепатит D (HDV) се нуждае от хепатит В вируса за навлизане и размножаване в гостоприемника.
  • HDV засяга близо 5% от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит B вирусна инфекция.
  • Инфекцията с HDV възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и D (коинфекция) или се заразяват с хепатит D вируса, след като първо са били заразени с хепатит В вируса (суперинфекция).
  • Популациите, които се характеризират с високо разпространение на HBV и HDV коинфекция са лицата на хемодиализа и лица, употребяващи инжекционни наркотици.
  • В световен мащаб, от 80-те години на миналия век насам, броят на инфекциите с HDV е намалял, което се дължи главно на успешната глобална програма за ваксинация срещу HBV.
  • Комбинацията от инфекция с HDV и HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на хепатоцелуларния карцином.
  • Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит В, но успеваемостта при лечение е ниска.

Хепатит D е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит D (HDV). Инфекцията с хепатит D не може да възникне при липса на хепатит В вируса. Коинфекцията с HDV-HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране към хепатоцелуларен карцином и фатален изход. Ваксинацията срещу хепатит В е единственият метод за предпазване от инфекция с HDV.

HDV засяга близо 5 % от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит В вирусна инфекция и коинфекцията с HDV е причина за чернодробно заболяване и рак на черния дроб при 1 от 5 случая на HBV инфекция (Stockdale AJ, Kreuels B, Henrion MYR, Giorgi E, Kyomuhangi I, de Martel C, Hutin Y, Geretti AM. The global prevalence of hepatitis D virus infection: Systematic review and meta-analysis. J Hepatol. 2020 Sep;73(3):523-532. doi: 10.1016/j.jhep.2020.04.008. Epub 2020 Apr 23. PMID: 32335166; PMCID: PMC7438974.).

Пътища на предаване

Пътищата за предаване на HDV, както и на HBV, са през нарушена кожа (при инжектиране, татуиране и др.) или чрез контакт със заразена кръв или кръвни продукти. Предаването от майка на дете е рядко срещано. Ваксинацията срещу HBV предотвратява коинфекцията с HDV и поради това разширяването на програмите за имунизация срещу HBV в детска възраст е довело до намаляване на заболеваемостта от хепатит D в световен мащаб.

Хроничните носители на HBV са изложени на повишен риск от заразяване с HDV. Хората, които не са имунизирани срещу HBV (като резултат от естествено заболяване или имунизация), са изложени на риск от инфекция с HBV, което от своя страна ги излага на риск от инфекция с HDV. Сред хората, при които има по-голяма вероятност от коинфекция с HBV и HDV, са лицата, които си инжектират наркотици и тези с хепатит С или ХИВ инфекция. Потенциално по-висок риск от коинфекция съществува при лицата на хемодиализа, мъжете, които правят секс с мъже и проституиращите.

Симптоми

Едновременната инфекция с HBV и HDV може да се прояви като лек до тежък остър хепатит с признаци и симптоми, неразличими от тези на другите видове остри вирусни хепатити. Признаците обикновено се появяват на 3 до 7 седмици след първоначалната инфекция и включват повишена температура, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, тъмна урина, бледи изпражнения, жълтеница (жълти очи) и дори фулминантен хепатит. Възстановяването обаче обикновено е пълно, развитието на фулминантен хепатит е рядко, а хронифицирането на хепатит D вирусната инфекция е рядко.

HDV суперинфекция е когато заразяването HDV става при наличие на хронична HBV инфекция. HDV суперинфекцията ускорява прогресията до по-тежко заболяване във всички възрасти. Суперинфекцията с HDV ускорява прогресията до цироза десетилетие по-рано в сравнение с HBV моноинфекцията. Пациентите с HDV индуцирана цироза са изложени на повишен риск от хепатоцелуларен карцином (HCC), въпреки това механизмът, по който HDV причинява по-тежък хепатит и по-бързо прогресиране на фиброзата, за сега остава неясен.

Диагноза

HDV инфекция се диагностицира чрез доказване на високи нива на анти-HDV имуноглобулин G (IgG) и имуноглобулин M (IgM) като в редки случаи може да се потвърди чрез откриване на HDV RNA в серума. За момента няма стандартизирани тестовете за доказване и определяне концентарацията на HDV RNA, които да се използват за проследяване на отговора към антивирусна терапия.

Лечение

Прилагане ан пегилатен интерферон алфа е общоприето лечение на хепатит D вирусната инфекция. Лечението продължава най-малко 48 седмици, независимо от отговора на пациента. Вирусът има тенденция да дава нисък процент на отговор на лечението, въпреки това лечението е свързано с по-малка вероятност за прогресия на заболяването. Лечението е свързано със значителни странични ефекти и не се прилага при пациенти с декомпенсирана цироза, активни психиатрични състояния и автоимунни заболявания.

Превенция

Основните насоки са свързани с превенцията на предаване на HBV и най-вече чрез имунизация срещу хепатит В. Трябва да се отбележи, че имунизацията срещу хепатит В не осигурява защита срещу HDV за вече заразените с HBV.

Written by

ХЕПАТИТ С

Published in Сектори
Tuesday, 26 July 2022 14:17

Кратки факти

  • Хепатит С е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С (HCV).
  • Вирусът може да причини както остър, така и хроничен хепатит, чиято тежест варира от леко до сериозно заболяване, което продължава цял живот, включително чернодробна цироза и рак.
  • Вирусът на хепатит С е кръвнопреносим вирус и повечето заразявания стават чрез излагане на кръв при опасни инжекционни практики, нерегламентирани здравни грижи и кръвопреливания, инжекционна употреба на наркотици и сексуални практики, които водят до контакт със заразена кръв.
  • В световен мащаб около 58 милиона души са хронично заразени с вируса на хепатит С, като годишно се появяват около 1,5 милиона нови инфекции. Според данните 3,2 милиона юноши и деца са с хронична инфекция с хепатит С.
  • По данни на СЗО през 2019 г. приблизително 290 000 души са починали от хепатит С, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
  • Антивирусните медикаменти могат да излекуват повече от 95% от лицата с хепатит С вирусна инфекция.
  • Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С.

Вирусът на хепатит С (HCV) причинява както остра, така и хронична инфекция. Острите инфекции с HCV обикновено протичат безсимптомно и в повечето случаи не водят до животозастрашаващо заболяване. Около 30 % (15-45 %) от заразените лица се изчистват спонтанно от вируса в рамките на 6 месеца от заразяването без никакво лечение. Останалите 70% (55-85%) от лицата развиват хронична HCV инфекция. При лицата с хронична HCV инфекция рискът от цироза варира от 15 до 30 % в рамките на 20 години.

Пътища на предаване

Хепатит С вирусът се предава по кръвен път, най-често чрез:

  • повторната употреба или недостатъчната стерилизация на медицинско оборудване, особено на спринцовки и игли в здравните заведения;
  • преливане на непроверена кръв и кръвни продукти;
  • инжекционна употреба на наркотици чрез споделяне на общи игли и спринцовки.

HCV може да се предаде от заразена майка на нейното бебе, а също и чрез сексуални практики, които водят до контакт с кръв (например хора с многобройни сексуални партньори или сред мъже, които правят секс с мъже) тези начини на предаване обаче са по-рядко срещани.

Хепатит С не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт, като прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки със заразен човек.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит С инфекцията варира от 2 седмици до 6 месеца. След първоначалното заразяване приблизително 80% от хората не проявяват никакви симптоми. При тези, които имат остри симптоми, могат да се наблюдават повишена температура, умора, намален апетит, гадене, повръщане, болки в корема, тъмна урина, бледи изпражнения, болки в ставите и жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите).

Тестване и диагностика

Тъй като острата HCV инфекция протича безсимптомно, малко хора се диагностицират, когато инфекцията е придобита наскоро. Хората, които развиват хронична HCV инфекция, често не се диагностицират, тъй като инфекцията остава безсимптомна до десетилетия след заразяването, когато симптомите се развиват вторично до сериозно увреждане на черния дроб.

HCV инфекцията се диагностицира на 2 етапа:

  1. Изследването за наличие на антитела срещу HCV (анти-HCV) със серологичен тест, като по този начин се идентифицират хората, които са били заразени с вируса.
  2. Ако тестът за анти-HCV е положителен е необходимо да се направи молекулярно-биологично изследване за доказване наличие на HCV рибонуклеинова киселина (HCV RNA), за да се потвърди активна остра или хроничната инфекция. Този тест е важен, защото около 30% от хората, заразени с HCV, спонтанно изчистват инфекцията чрез силен имунен отговор, без да се нуждаят от лечение. Въпреки че те вече не са инфектирани, все още ще имат положителен тест за анти-HCV антитела. Тестът за HCV RNA може да се направи в специализирана лаборатория с обучен персонал.

След като лицето е диагностицирано с хронична HCV инфекция, трябва да се направи оценка на степента на чернодробно увреждане (фиброза и цироза) което става чрез чернодробна биопсия или други неинвазивни тестове. Степента на чернодробното увреждане се използва за вземане на решение към насочване за лечение и наблюдение на заболяването.

Ранното диагностициране на HCV инфекция може да предотврати възникването на здравословни проблеми и да предотврати предаването на вируса. Ето защо се препоръчва тестване на хора, които може да са изложени на повишен риск от заразяване.

Около 6,2 % от хората живеещи с ХИВ в световен мащаб имат серологични данни за минала или настояща HCV инфекция. Хроничното чернодробно заболяване представлява основна причина за заболеваемост и смъртност сред тях.

Лечение

Острата HCV инфекция не винаги изисква лечение, тъй като при някои хора имунният отговор изчиства вируса. Когато обаче HCV инфекцията хронифицира, е необходимо лечение, което цели излекуване на заболяването.

По настоящем се прилага терапия с пангенотипни директно действащи антивирусни препарати (DAA) за всички възрастни, юноши и деца до 3-годишна възраст с хронична HCV инфекция. Продължителността на лечението е кратка (обикновено от 12 до 24 седмици), в зависимост от липсата или наличието на цироза. DAA могат да излекуват повечето лица с HCV инфекция.

Превенция

Не съществува ефективна ваксина срещу хепатит С вируса, така че превенцията зависи от намаляването на риска от контакт с вируса в здравните заведения и сред населението с по-висок риск. Това включва хората, които ползват инжекционни наркотици, мъжете, които правят секс с мъже, особено тези, които са заразени с ХИВ, или тези, които приемат предекспозиционна профилактика срещу ХИВ.

Интервенциите за първична превенция от разпространение и заразяване с HCV включват:

  • безопасна и подходяща употреба на инжекции в здравеопазването;
  • безопасно боравене и изхвърляне на остри предмети и отпадъци;
  • предоставяне на всеобхватни услуги за намаляване на вредите на хората, които си инжектират наркотици;
  • изследване на дарената кръв за HBV и HCV (както и за ХИВ и сифилис);
  • обучение на здравния персонал;

превенция на излагането на кръв по време на секс.

Written by

ХЕПАТИТ В

Published in Сектори
Tuesday, 26 July 2022 14:06

Важни факти:

  • Хепатит В е вирусна инфекция, която поразява черния дроб и може да причини както остро, така и хронично заболяване.
  • Вирусът най-често се предава от майка на дете по време на раждане, както и при контакт с кръв или други телесни течности по време на секс със заразен партньор, опасни инжекционни практики или излагане на контанимирани остри инструменти.
  • По оценки на СЗО през 2019 г. 296 милиона души живеят с хронична хепатит В вирусна инфекция, като всяка година се регистрират нови 1,5 милиона инфекции.
  • През 2019 г. хепатит В е довел до приблизително 820 000 смъртни случая, предимно от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
  • Налична е безопасна и ефективна ваксина, която осигурява 98% до 100% защита срещу хепатит В. Предотвратяването на инфекцията с хепатит В предотвратява развитието на усложнения, включително хронични заболявания и рак на черния дроб.

Пътища на предаване

В ендемичните региони хепатит В вирусът най-често се разпространява от майка на дете при раждането (перинатално предаване) или чрез хоризонтално предаване (със заразена кръв), особено от заразено дете на незаразено дете през първите 5 години от живота. Развитието на хронична инфекция е често срещано при кърмачета, заразени от майките си или преди 5-годишна възраст.

Хепатит В се разпространява и чрез нараняване с игли, татуиране, пиърсинг и контакт със заразена кръв и телесни течности, като слюнка и менструални, вагинални и семенни течности. Предаването на вируса може да стане и чрез повторна употреба на заразени игли и спринцовки или остри предмети в здравните заведения, в общността или сред лица, които си инжектират наркотици. Предаването по полов път е по-разпространено при неваксинирани лица с многобройни сексуални партньори.

Инфекцията с хепатит В, придобита в зряла възраст, води до хроничен хепатит в по-малко от 5 % от случаите, докато инфекцията в кърмаческа и ранна детска възраст води до хроничен хепатит в около 95 % от случаите. Това е основание за засилване и приоритизиране на ваксинацията в кърмаческа и детска възраст.

Вирусът на хепатит В може да оцелее извън организма в продължение на най-малко 7 дни. През това време вирусът все още може да предизвика инфекция, ако попадне в организма на човек, който не е защитен с ваксина. Инкубационният период на вируса на хепатит В варира от 30 до 180 дни. Вирусът може да бъде открит в рамките на 30 до 60 дни след заразяването.

Симптоми

Повечето хора не проявяват никакви симптоми, когато са новозаразени. При някои хора обаче се наблюдава остро заболяване със симптоми, които продължават до няколко седмици, включително пожълтяване на кожата и склерите на  очите (жълтеница), тъмна урина, силна умора, гадене, повръщане и болки в корема. Хората с остър хепатит могат да развият остра чернодробна недостатъчност, която може да доведе до смърт. Сред дългосрочните усложнения на инфекциите с HBV при една част от хората се развиват напреднали чернодробни заболявания като цироза и хепатоцелуларен карцином, които причиняват висока заболеваемост и смъртност.

Коинфекция с HBV-HIV

Около 1% от лицата, живеещи с HBV инфекция (2,7 милиона души), са заразени и с ХИВ. Обратно, глобалното разпространение на HBV инфекцията сред заразените с ХИВ лица е 7,4 %. От 2015 г. насам СЗО препоръчва лечение на всички диагностицирани с ХИВ инфекция, независимо от стадия на заболяването. Тенофовир, който е включен в комбинациите за лечение, препоръчани като терапия от първа линия при ХИВ инфекция, е активен и срещу HBV.

Диагноза

По клинични признаци не е възможно да се разграничи хепатит В от останалите вирусни хепатит, поради което лабораторното потвърждение на диагнозата е от съществено значение. Налични са няколко кръвни теста за диагностициране и наблюдение на хора с хепатит В. Те могат да се използват за разграничаване на остри и хронични инфекции. СЗО препоръчва всички кръводарявания да се изследват за хепатит В, за да се гарантира безопасността на кръвта и да се избегне случайно предаване на вируса.

Към 2019 г. 30,4 млн. души (10,5 % от всички хора, за които се предполага, че живеят с хепатит В) знаят за своята инфекция, а 6,6 млн. души (22 %) от диагностицираните са на лечение. Според последните оценки на СЗО делът на децата на възраст под пет години, хронично заразени с HBV е спаднал до малко под 1 % през 2019 г., в сравнение с около 5 % в ерата преди ваксинирането, обхващаща периода от 80-те години на миналия век до началото на 2000 г.

Лечение

Няма специфично лечение по отношение на острата хепатит В вирусна инфекция. Затова грижите са насочени към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително заместване на загубените от повръщане и диария течности. Най-важно е избягването на ненужни медикаменти. Трябва да се избягват ацетаминофен, парацетамол и лекарства срещу повръщане.

Хроничната хепатит В инфекция може да се лекува с лекарства, включително перорални антивирусни средства. Лечението забавя прогресията на цирозата, намалява честотата на чернодробния рак и подобрява дългосрочната преживяемост.

Превенция

По препоръки на СЗО всички бебета трябва да получат ваксина срещу хепатит В възможно най-скоро след раждането, за предпочитане в рамките на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина срещу хепатит В с интервал от поне 4 седмици, за да се завърши серията от ваксинации. Защитата трае поне 20 години и се предполага, че е доживотна. СЗО не препоръчва бустерни ваксинации за лица, които са завършили 3-дозовата ваксинационна схема. В допълнение към ваксинацията на децата се прилага антивирусна профилактика на майката за предотвратяване на предаването на хепатит В от майка на дете. Прилагането на стратегии за безопасност на кръвта и практики за безопасен секс, включително свеждане до минимум на броя на партньорите и използване на бариерни защитни мерки (презервативи), също предпазват от предаване на вируса.

Written by

ХЕПАТИТ А

Published in Сектори
Tuesday, 26 July 2022 13:53

Кратки факти:

  • Хепатит А е възпаление на черния дроб, което може да причини леко до тежко заболяване.
  • Вирусът на хепатит А (HAV) се предава чрез консумация на заразена храна и вода или чрез пряк контакт със заразен човек.
  • Почти всеки човек се възстановява напълно от хепатит А и развива имунитет за цял живот. Въпреки това много малка част от хората, заразени с хепатит А, могат да умрат от фулминантен хепатит.
  • Рискът от заразяване с хепатит А е свързан с липсата на чиста вода и лоши санитарни и хигиенни условия (например замърсени храни, води и мръсни ръце).
  • Налична е безопасна и ефективна ваксина за предпазване от хепатит А.

Хепатит А е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV). Вирусът се разпространява главно, когато незаразено или неваксинирано лице консумира храна или вода, замърсени с фекалии на заразен човек. Заболяването е тясно свързано с контаминирани вода или храна, неадекватни санитарни условия, лоша лична хигиена и орално-анален секс.

За разлика от хепатит В и С, хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване, но може да предизвика изтощителни симптоми и рядко фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), който често е с фатален изход. По оценки на СЗО през 2016 г. от хепатит А са починали 7 134 души в световен мащаб (което представлява 0,5 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).

Хепатит А се среща спорадично или под формата на епидемични взривове по целия свят, с циклична тенденция. Епидемиите, свързани със заразена храна или вода, могат да избухнат експлозивно, като засягат стотици хиляди хора. Също така епидемиите могат да бъдат и продължителни, като засягат общности в продължение на месеци чрез предаване на инфекцията от човек на човек. Вирусите на хепатит А се задържат в околната среда и могат да издържат на процесите на производство на храни, които рутинно се използват за инактивиране или контрол на бактериалните патогени.

Пътища на предаване

Вирусът на хепатит А се предава предимно по фекално-орален път, т.е. когато незаразено лице консумира храна или вода, която е била замърсена с фекалии на заразено лице. В семействата това може да стане чрез мръсни ръце, когато заразено лице приготвя храна за членовете на семейството. Макар и рядко, огнищата на инфекция, предавани по воден път, обикновено са свързани със замърсяване на питейната вода с отпадни води.

Вирусът може да се предаде и чрез близък физически контакт със заразен човек, въпреки че СЛУЧАЙНИЯТ КОНТАКТ МЕЖДУ ХОРАТА НЕ ВОДИ ДО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит А обикновено е между 14 до 28 дни.

Симптомите на хепатит А варират от леки до тежки и могат да включват треска, отпадналост, загуба на апетит, диария, гадене, дискомфорт в корема, тъмно оцветена урина и жълтеница (пожълтяване на склерите на очите и кожата). Не всеки заразен има всички симптоми.

Възрастните проявяват признаци и симптоми на заболяване по-често от децата. Тежестта на заболяването и фаталните последици са по-високи при по-възрастните хора. Заразените деца на възраст под 6 години обикновено нямат забележими симптоми и само 10% развиват жълтеница. Хепатит А понякога рецидивира, което означава, че човек, който току-що се е възстановил, се разболява отново с друг остър епизод. Обикновено това е последвано от възстановяване.

Кой е изложен на риск от заразяване с вируса на хепатит А?

Всеки, който не е бил ваксиниран или не е бил инфектиран преди това, може да се зарази с вируса на хепатит А. В районите, където вирусът е широко разпространен (висока ендемичност), повечето инфекции с хепатит А се случват в ранна детска възраст. Рисковите фактори за заразяване включват:

  • лоши санитарно-хигиенни условия;
  • липса на чиста вода за пиене и битови нужди;
  • наличие в домакинството на заразен човек;
  • сексуален партньор на лице с остър хепатит А;
  • употреба на наркотици за развлечение;
  • пътуване до райони с висока ендемичност без имунизация.

Диагноза

Случаите на хепатит А не се различават клинично от другите видове остър вирусен хепатит. Специфичната диагноза се поставя чрез откриване на HAV-специфични имуноглобулин М (IgM) антитела в кръвта. При имуносупресирани пациенти може да се използват допълнителни тестове като полимеразно-верижна реакция с обратна транскрипция (RT-PCR) за откриване на нуклеиновата киселина на вируса на хепатит А, за които се изисква специализирана лабораторна техника.

Лечение

Не съществува специфично лечение за хепатит А. Възстановяването след инфекцията може да бъде бавно и да отнеме няколко седмици или месеци. Важно е да се избягват ненужните лекарства, като парацетамол и лекарства срещу повръщане. Ето защо трябва да се потърси лекарска помощ. Хоспитализация не е необходима при липса на остра чернодробна недостатъчност. Терапията е насочена към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително възстановяване на течностите, които се губят от повръщане и диария.

Превенция

Най-ефективните мерки за борба с хепатит А са добрата хигиена, безопасността на храните и имунизацията. Разпространението на хепатит А може да се намали чрез:

  • адекватно снабдяване с безопасна питейна вода;
  • правилно изхвърляне на отпадните води;
  • адекватни практики за лична хигиена, като редовно миене на ръцете преди хранене и след ходене до тоалетна.

В международен план се предлагат няколко инжекционни инактивирани ваксини срещу хепатит А. Всички те осигуряват сходна защита от вируса и имат сравними странични ефекти. Нито една ваксина не е лицензирана за деца на възраст под 1 година.

Written by

Division "Bioinformatics and genome evolution of microorganisms"

Published in Сектори
Wednesday, 13 March 2019 11:15

 RDimitrov

Asc. Prof. Rumen Dimitrov
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

NATIONAL CENTRE OF INFECTIOUS AND PARASITIC DISEASES

Domain of scientific research:

Evolurionary bioinformatics of microorganisms


Head of Division

"Bioinformatics and genome evolution of microorganisms"

departement of Microbiology

Plan of activities in 2019

  • Curriculum Vitae

    PERSONAL INFORMATION    
    Name    DIMITROV, RUMEN ATANASOV
    Address    National Center of Infectious and Parasitic Diseases (NCIPD), 26, Yanko Sakazov Blvd., Sofia 1504
    E-mail   This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it., This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
         
    Nationality    Bulgarian
         
    Date of birth    01/07/1959    Sofia
         
    WORK EXPERIENCE    
    Dates (from-to)    2018
    Name and address of employer    National Center for Infectious and Parasitic Diseases (NCIPD), 26, Yanko Sakazov Blvd., Sofia 1504
    Type of business or field of research    Scientific Research - Evolutionary Microbial Bioinformatics
    Occupation    Associate Professor PhD, Head of Division: Bioinformatics and Genomic Evolution of Microbes, Department of Microbiology
         
    Dates (from-to)    2004-2018
    Name and address of employer    SOFIA UNIVERSITY, PHYSICAL FACULTY, DEPARTMENT OF THEORETICAL PHYSICS, BULGARIA JAMES BAUCHAR № 5, Sofia 1164, Bulgaria
    Type of business or field of research    Bioinformatics, Computational Biology, Biophysics, Biological Evolution
    Occupation    Physics, PhD
    Main activities and responsibilities    Lectures, exercises and scientific activities

    EDUCATION AND TRAINING    
    Dates (from-to)    2000-2004
    Name and type of organization providing education and training    Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, New York, USA
    Principal subjects / occupational skills covered    Theoretical methods for calculating the statistical sum of RNA and DNA molecules
    Title of qualification awarded    Post-doctoral position
         
    Dates (from-to)    1995-2000
    Name and type of organization providing education and training    Department of Biochemistry, Wageningen University and Research Center, Wageningen, The Netherlands
    Principal subjects / occupational skills covered    Bioinformatics and computational biology
    Title of qualification awarded    PhD
    Level in national classification (if applicable)    PhD
         
    Dates (from-to)    1990-1995
    Name and type of organization providing education and training    Institute of Physics Belgrade, RAN, Pushchino, Moscow Oblast, Rosia
    Principal subjects / occupational skills covered    Physics
    Title of qualification awarded    Postgraduate qualification
         
    Dates (from-to)    1985-1990
    Name and type of organization providing education and training    Institute of Organic Chemistry, BAS, Sofia
    Principal subjects / occupational skills covered    Electrostatic interactions in protein molecules
    Title of qualification awarded    Specialist
         
    Dates (from-to)    1980-1985
    Name and type of organization providing education and training    SOFIA UNIVERSITY "KLIMENT OHRIDSKI"
    Principal subjects / occupational skills covered    Physics with specialization "PHYSICS OF CONDENSED MATTER"
    Title of qualification awarded    Master

    PERSONAL SKILLS AND COMPETENCES    
    NATIVE LANGUAGE    BULGARIAN
         
    OTHER LANGUAGES    
         ENGLISH
    Reading skills    Excellent
    Writing skills    Excellent
    Conversational skills    Excellent
         RUSSIAN
    Reading skills    Excellent
    Writing skills    Excellent
    Conversational skills    Excellent

  • Bioinformatics and genome evolution of microorganisms

    Our research focuses on understanding how natural selection, microbial demography and lifestyle have formed the patterns of microbial genomes biodiversity and how this can influence the emergence and development of virulent phenotypes of emerging microbial pathogens and their infectious potentials. Our goal is to identify the genes governing the origin of the infection and its transmission.

    dna replication sektorThe scientific methods we apply have interdisciplinary character and overlap with directions such as molecular evolution, population genetics, molecular epidemiology, molecular genetics, microbial pathogen biology, mathematics, physics and computer information technology.

    At the bioinformatics level, this requires:

    • application of modern methods for: sequencing of complete microbial genomes, genotyping, analysis of resistance mechanisms and virulence factors;

    • analysis of the genomic architecture of microbial microorganisms;

    • Analysis of the role played by genomic plasticity and the dynamics of genomic reorganizations in the emergence of new microbial pathogens at the microevolutionary and epidemiological level?

    • What are the evolutionary mechanisms that model the processes of colonization of new hosts belonging to different phylogenetic units - species, genus, family, and others.

    Our latest projects are focused on the genetics of macromolecular interactions. Using extensive research on genetic diversity in phylogenetic and population genetic frameworks, we analyse the impact of selection on genetic variability. We are currently developing a new approach for structurally related but highly divergent sequences to simultaneously align and fold DNA / RNA and proteins based on probability matching of their bases. A long-term goal is to understand the influence of mutational perturbations on molecular recognition mechanisms. These mechanisms are extremely important and underpin the dynamic transformation, folding and self-assembly of biological macromolecules in supramolecular complexes. It is also essential to involve the separate biological macromolecules and their supramolecular complexes in complex biological networks - genetic, signal, regulatory and metabolic. And most importantly, what is the effect of mutational perturbations on the phenotype of complex diseases.

 

 

December
2018

 

 

In NCIPD was officially created and started functioning division "Bioinformatics and genome evolution of microorganisms"

headed by Asc. Prof. Rumen Dimitrov

       
  November
2018
 

Participation in the INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE KLIMENT'S DAYS

8th-9th November 2018

Click to enlarge

       
  September
2018
 

European Molecular Biology Laboratory - EMBL certification

Click to enlarge

       
  November
2017
 

OpenAccess course "Bioinformatics for beginners" in SoftUni- Part 2 (in Bulgarian)

Bioinformatica2

        
  September
2017
 

OpenAccess course "Bioinformatics for beginners" in SoftUni- Part 1 (in Bulgarian)

Bioinformatica1

 

DNA gif Publikacii

  1. RA Dimitrov, D. Gouliamova. Genetic and phenotypic cut-off values for species and genera discrimination of the kazachstania clade. Comptes rendus de l’Académie Bulgare des Sciences, in press.

  2. D. Gouliamova, RA Dimitrov. Kazachstania chrysolinae and kazachstania bozae two new yeast species of the genus kazachstania. transfer of four kazachstania species to grigorovia gen. nov. as new combinations. Comptes rendus de l’Académie Bulgare des Sciences, in press.

  3. D. Gouliamova, RA Dimitrov, M. Stoilova-Dasheva. New species Priceomyces Vitoshaensis isolated from Pterostichus melas (Carabidae, Coleoptera). In book: Microbiology for a better health and industry-70 years the Stephan Angeloff Institute of Microbiology. (Editors: H. Najdenski, M. Angelova, L. Kabaivanova, N. Kostadinova, J. Miteva-Staleva), 2017, Sofia, ISBN 978-954-92882-2-3.

  4. P.W. Crous, M.J. Wingfield, T.I. Burgess, A.J. Carnegie, G.E.St.J. Hardy, D. Smith, B.A. Summerell, J.F. Cano-Lira, J. Guarro, J. Houbraken, L. Lombard, M.P. Martín, M. Sandoval-Denis, A.V. Alexandrova, C.W. Barnes, I.G. Baseia, J.D.P. Bezerra, V. Guarnaccia, T.W. May, M. Hernández-Restrepo, A.M. Stchigel, A.N. Miller, M.E. Ordoñez, V.P. Abreu, T. Accioly, C. Agnello, A. Agustin Colmán, C.C. Albuquerque, D.S. Alfredo, P. Alvarado, G.R. Araújo-Magalhães, S. Arauzo, T. Atkinson, A. Barili, R.W. Barreto, J.L. Bezerra, T.S. Cabral, F. Camello Rodríguez, R.H.S.F. Cruz, P.P. Daniëls, B.D.B. da Silva, D.A.C. de Almeida, A.A. de Carvalho Júnior, C.A. Decock, L. Delgat, S. Denman, R.A. Dimitrov, J. Edwards, A.G. Fedosova, R.J. Ferreira, A.L. Firmino, J.A. Flores, D. García, J. Gené, A. Giraldo, J.S. Góis, A.A.M. Gomes, C.M. Gonçalves, D.E. Gouliamova, M. Groenewald, B.V. Guéorguiev, M. Guevara-Suarez, L.F.P. Gusmão, K. Hosaka, Hubk. Fungal Planet description sheets: 625–715. Persoonia, 2017, 39, 270-464.

  5. P.W. Crous, M.J. Wingfield, D.M. Richardson,, J.J. Le Roux, D. Strasberg, J. Edwards, F. Roets, V. Hubka, P.W.J. Taylor, M. Heykoop, M.P. Martín, G. Moreno, D.A. Sutton, N.P. Wiederhold, C.W. Barnes, J.R. Carlavilla, J. Gené, A. Giraldo, V. Guarnaccia, J. Guarro, M. Hernández-Restrepo, M. Kolařík, J.L. Manjón,, I.G.Pascoe, E.S. Popov, M. Sandoval-Denis, J.H.C. Woudenberg,, K. Acharya, A.V. Alexandrova, P. Alvarado, R.N. Barbosa,, I.G. Baseia, R.A. Blanchette, T. Boekhout, T.I Burgess, J.F. Cano-Lira, A. Čmoková, R.A. Dimitrov, M.Yu. Dyakov, M. Dueñas, A.K. Dutta, F. Esteve- Raventós, A.G. Fedosova, J. Fournier, P. Gamboa, D.E. Gouliamova, T. Grebenc, M. Groenewald, B. Hanse,, G.E.St.J. Hardy, B.W. Held, Ž. Jurjević, T. Kaewgrajang, K.P.D. Latha, L. Lombard, J.J. Luangsa-ard, P. Lysková, N. Mallátová, P. Manimohan, A.N. Miller, M. Mirabolfathy, O.V. Morozova, Obodai, N.T. Oliveira, M.E. Ordóñez, E.S.Otto, S. Paloi, S.W. Peterson, C. Phosri, J. Roux, W.A. Salazar, A. Sánchez, G.A. Sarria, H.-D. Shin, B.D.B Silva, G.A. Silva, M.Th. Smith, C.M. Souza-Motta, A.M. Stchigel, M.M. Stoilova-Disheva, M.A. Sulzbacher, M.T. Telleria, C. Toapanta, J.M. Traba, N. Valenzuela-Lopez, R. Watling, J.Z. Groenewald. Fungal Planet description sheets: 400–468. Persoonia, 36, National Herbarium of the Netherlands, 2016, ISSN:0031-5850, 316-458.

  6. Dilnora E. Gouliamova, Roumen A. Dimitrov, Maudy Th. Smith, Marizeth Groenеwald, Margarita M. Stoilova-Disheva, Borislav V. Guéorguiev, Teun Boekhout. DNA barcoding revealed Nematodospora valgi genus nova species nova and Candida cetonia species nova in the Lodderomyces clade. Fungal Biology, 2015, doi:10.1016/j.funbio.2015.05.008

  7. Crous PW, Wingfield MJ, Guarro J, Hernández-Restrepo M, Sutton DA, Acharya K, Barber PA, Boekhout T, Dimitrov RA, Dueñas M, Dutta AK, Gené J, Gouliamova DE, Groenewald M, Lombard L, Morozova OV, Sarkar J, Smith MT, Stchigel AM, Wiederhold NP, Alexandrova AV, Antelmi I, Armengol J, Barnes I, Cano-Lira JF, Castañeda Ruiz RF, Contu M, Courtecuisse PR, da Silveira AL, Decock CA, de Goes A, Edathodu J, Ercole E, Firmino AC, Fourie A, Fournier J, Furtado EL, Geering AD, Gershenzon J, Giraldo A, Gramaje D, Hammerbacher A, He XL, Haryadi D, Khemmuk W, Kovalenko AE, Krawczynski R, Laich F, Lechat C, Lopes UP, Madrid H, Malysheva EF, Marín-Felix Y, Martín MP, Mostert L, Nigro F, Pereira OL, Picillo B, Pinho DB, Popov ES, Rodas Peláez CA, Rooney-Latham S, Sandoval-Denis M, Shivas RG, Silva V, Stoilova-Disheva MM, Telleria MT, Ullah C, Unsicker SB, van der Merwe NA, Vizzini A, Wagner HG, Wong PT, Wood AR, Groenewald JZ. Fungal Planet description sheets: 320-370. Persoonia, 2015,34:167-266. doi: 10.3767/003158515X688433.

  8. Dimitrov R. A., Gouliamova D. E. Biological sequence comparison, molecular evolution and phylogenetics. Biotech. & Biotech. Equip., First published online DOI: 10.5504/50YR-
    TIMB. 2011, 209-217.

  9. Gouliamova D. E., Dimitrov R. A., Stoilova-Disheva M. M. DNA-barcoding of yeasts from selected Bulgarian food products. Biotech. & Biotech. Equip., First published on line DOI:10.5504/50 YRTIMB. 2011, 32-34.

  10. Gouliamova D. E., Stoilova-Disheva M. M, Dimitrov R. A., Gushterova A. Preliminary characterization of yeasts and actinomycetes isolated from mammalian feces. Biotech. & Biotech. Equip., First published on line DOI: 10.5504/50YRTIMB. 2011, 26:1-4.

  11. Dimitrov R. A., Gouliamova D. E. New method for sequence alignment based on proba-bilities of nucleotide correspondences. Biotech. & Biotech. Equip., First published online DOI:10.5504/50YRTIMB.2011, 218-223.

  12. Gouliamova D. E., Dimitrov R., Petrova P., Stoyancheva G. and Petrov K. Genomic approaches to yeast taxonomy. Biotech. & Biotech. Equip., 23/2009/SE, 519-523.

  13. Dimitrov R. A., Gouliamova D. E. Bioinformatic education perspective and challenges. Biotech. & Biotech. Equip., 23/2009/SE, 40-42.

  14. Petrova P., Gouliamova D. E., Petrov K., Stoyancheva G., Dimitrov R. Starch-degrading activities of Bulgarian yeast isolates. Biotech. & Biotech. Equip., 23/2009/SE, 651-654.

  15. RA Dimitrov, M Zuker. Prediction of hybridization and melting for double-stranded nucleic acids. Biophysical Journal, 2004, 87 (1), 215-226.

  16. SI Dimitrov, RA Dimitrov, BG Tenchov. Effect of ionic strength on the chromatin conformational transitions. A differential scanning calorimetry study. International Journal of Biological Macromolecules, 1988, 10 (3), 149-152.

  17. R Dimitrov. microRNA Gene Finding and Target Prediction - Basic Principles and Challenges. MOJ Proteomics & Bioinformatics, 2014, 1 (4), 24

  18. RA Dimitrov. A new formalism for calculation of the partition function of single stranded nucleic acids. Bulg. J. Phys. 2005, 32, 220–235

  19. Gouliamova D. E., Dimitrov R. A., Stoilova-Disheva M. M., Boekhout T. DNA barcoding analysis of yeasts from selected Bulgarian Ecosystems. New Trends In Microbiology. 2012, p. 205-216. (ISBN 978-954-92882-1-6).

  20. RA Dimitrov, RR Crichton. Self-consistent field approach to protein structure and stability. i. ph dependence of electrostatic contribution. Self-consistent field approach to protein structure and stability, Proteins: Structure, Function and Genetics, 1997, 4:576-596.

  21. Paul R Gooley, Max A Keniry, Roumen A Dimitrov, Danny E Marsh, David W Keizer, Kenwyn R Gayler, Bruce R Grant. The NMR solution structure and characterization of pH dependent chemical shifts of the β-elicitin, cryptogein. Journal of Biomolecular NMR, 1998, 12: 523–534.

  22. RA Dimitrov. Self-consistent field approach to protein structure and stability. Published by: Grafisch Service Centrum, Nude 40, Wageningen, The Netherlands, 1999, ISBN:90-5485-986-5

  23. Finkelstein A.V., Dimitrov R.A., Badretdinov A.Ya, Reva B. A.. Prediction of 3D Structures of Globular Proteins Based on Self-Consistent Molecular Field Theory. Protein Structure by Distance Analysis, 1994, 145-157


 

Written by

The site of National Centre of Infectious and Parazitic Diseases uses cookies to interact with its users.