Програмата за ерадикация на полиомиелита на СЗО изисква изпълнение на следните критерии при изследване на клиничните материали от пациенти с остра вяла парализа на възраст до 15 год.:

•    Две фекални проби, взети в два последователни дни, по възможност до 48 часа от появата на парализата. Необходимото количество фекален материал е между 5 10 грама при солидна консистенция (размер колкото грахово зърно) или 3-5 мл при течна консистенция. Материалът се поставя в стерилен фецес-контейнер, затваря се плътно и се надписва с имената на пациента и датата на вземане на пробата. Фекалната маса се събира от недезинфекцирани гърнета, подлоги и други, тъй като дезинфектантите допринасят за инактивиране на вирусите и за намаляване на вирусния титър в пробата. Фекалните маси, събрани от различни повреме изхождания, се поставят в отделни фецес-контейнери и се опаковат в плътно затворен найлонов плик. Така събраните проби се съхраняват в хладилник при температура от +4º до +8 ºС до предоставянето им на РЗИ. При невъзможност за набиране на фекална проба до 7-тия ден от началото на парализата поради тежко състояние на пациента и/или липса на дефекация се допуска вземането на ректален смив за диагностични цели. Пробата за ректален смив се взема със стерилен  сух или навлажнен със стерилен физиологичен разтвор памучен тампон, който се поставя в стерилен фецес-контейнер.

•    Клиничните материали се транспортират в деня на вземане на втората фекална проба в хладилни чанти с охладители. Охладителите предварително са замразени при -20ºС. Оптимална температура за транспорт на вирус-съдържащи материали е 4-8^оС.

•    При невъзможност за вземане на втора фекална проба до 48-мия час от вземането на първата, първата фекална проба се транспортира, а втора се взема при първа възможност, но не по-късно от 14-тия ден от началото на парализата и се транспортира в същия ден.