Кратки факти:

• Хепатит А е възпаление на черния дроб, което може да причини леко до тежко заболяване.
• Вирусът на хепатит А (HAV) се предава чрез консумация на заразена храна и вода или чрез пряк контакт със заразен човек.
• Почти всеки човек се възстановява напълно от хепатит А и развива имунитет за цял живот. Въпреки това много малка част от хората, заразени с хепатит А, могат да умрат от фулминантен хепатит.
• Рискът от заразяване с хепатит А е свързан с липсата на чиста вода и лоши санитарни и хигиенни условия (например замърсени храни, води и мръсни ръце).
• Налична е безопасна и ефективна ваксина за предпазване от хепатит А.

Хепатит А е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV). Вирусът се разпространява главно, когато незаразено или неваксинирано лице консумира храна или вода, замърсени с фекалии на заразен човек. Заболяването е тясно свързано с контаминирани вода или храна, неадекватни санитарни условия, лоша лична хигиена и орално-анален секс.

За разлика от хепатит В и С, хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване, но може да предизвика изтощителни симптоми и рядко фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), който често е с фатален изход. По оценки на СЗО през 2016 г. от хепатит А са починали 7 134 души в световен мащаб (което представлява 0,5 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).

Хепатит А се среща спорадично или под формата на епидемични взривове по целия свят, с циклична тенденция. Епидемиите, свързани със заразена храна или вода, могат да избухнат експлозивно, като засягат стотици хиляди хора. Също така епидемиите могат да бъдат и продължителни, като засягат общности в продължение на месеци чрез предаване на инфекцията от човек на човек. Вирусите на хепатит А се задържат в околната среда и могат да издържат на процесите на производство на храни, които рутинно се използват за инактивиране или контрол на бактериалните патогени.

Пътища на предаване

Вирусът на хепатит А се предава предимно по фекално-орален път, т.е. когато незаразено лице консумира храна или вода, която е била замърсена с фекалии на заразено лице. В семействата това може да стане чрез мръсни ръце, когато заразено лице приготвя храна за членовете на семейството. Макар и рядко, огнищата на инфекция, предавани по воден път, обикновено са свързани със замърсяване на питейната вода с отпадни води.

Вирусът може да се предаде и чрез близък физически контакт със заразен човек, въпреки че СЛУЧАЙНИЯТ КОНТАКТ МЕЖДУ ХОРАТА НЕ ВОДИ ДО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит А обикновено е между 14 до 28 дни.

Симптомите на хепатит А варират от леки до тежки и могат да включват треска, отпадналост, загуба на апетит, диария, гадене, дискомфорт в корема, тъмно оцветена урина и жълтеница (пожълтяване на склерите на очите и кожата). Не всеки заразен има всички симптоми.

Възрастните проявяват признаци и симптоми на заболяване по-често от децата. Тежестта на заболяването и фаталните последици са по-високи при по-възрастните хора. Заразените деца на възраст под 6 години обикновено нямат забележими симптоми и само 10% развиват жълтеница. Хепатит А понякога рецидивира, което означава, че човек, който току-що се е възстановил, се разболява отново с друг остър епизод. Обикновено това е последвано от възстановяване.

Кой е изложен на риск от заразяване с вируса на хепатит А?

Всеки, който не е бил ваксиниран или не е бил инфектиран преди това, може да се зарази с вируса на хепатит А. В районите, където вирусът е широко разпространен (висока ендемичност), повечето инфекции с хепатит А се случват в ранна детска възраст. Рисковите фактори за заразяване включват:

• лоши санитарно-хигиенни условия;
• липса на чиста вода за пиене и битови нужди;
• наличие в домакинството на заразен човек;
• сексуален партньор на лице с остър хепатит А;
• употреба на наркотици за развлечение;
• пътуване до райони с висока ендемичност без имунизация.

Диагноза

Случаите на хепатит А не се различават клинично от другите видове остър вирусен хепатит. Специфичната диагноза се поставя чрез откриване на HAV-специфични имуноглобулин М (IgM) антитела в кръвта. При имуносупресирани пациенти може да се използват допълнителни тестове като полимеразно-верижна реакция с обратна транскрипция (RT-PCR) за откриване на нуклеиновата киселина на вируса на хепатит А, за които се изисква специализирана лабораторна техника.

Лечение

Не съществува специфично лечение за хепатит А. Възстановяването след инфекцията може да бъде бавно и да отнеме няколко седмици или месеци. Важно е да се избягват ненужните лекарства, като парацетамол и лекарства срещу повръщане. Ето защо трябва да се потърси лекарска помощ. Хоспитализация не е необходима при липса на остра чернодробна недостатъчност. Терапията е насочена към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително възстановяване на течностите, които се губят от повръщане и диария.

Превенция

Най-ефективните мерки за борба с хепатит А са добрата хигиена, безопасността на храните и имунизацията. Разпространението на хепатит А може да се намали чрез:

• адекватно снабдяване с безопасна питейна вода;
• правилно изхвърляне на отпадните води;
• адекватни практики за лична хигиена, като редовно миене на ръцете преди хранене и след ходене до тоалетна.

В международен план се предлагат няколко инжекционни инактивирани ваксини срещу хепатит А. Всички те осигуряват сходна защита от вируса и имат сравними странични ефекти. Нито една ваксина не е лицензирана за деца на възраст под 1 година.