Антраксът е инфекция по домашните животни в епидемичната верига на която може да бъде включен и човекът. Причинителя B anthracis запазва жизнеспособността си с десетилетия, посредством изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в т нар. стационарните антраксни огнища (САО). Активността на тези огнища е в пряка зависимост от климатичните особености на съответните райони.
Пролетните порои и последвалото силно засушаване в страната през 2015 г създадоха предпоставки за излизане на антраксните спори на повърхността на почвата. При последващо засушаване, когато преживните животни пасат суха трева, заедно с пръстта по корените те поглъщат и спорите, което е възможно да доведе до поява на заболявания от антракс при тях. Подобен е примерът в Северна Русия, където за няколко дни измират от антракс няколко хиляди елена, яли суха трева с пръстта по корените.
В предвид зооантропонозния характер на заболяването, в страната съществува реална опасност от заразяване с антракс на хора, главно посредством пряк контакт със заразени животни, консумация на заразени животински продукти или при обработка на заразена с антраксни спори почва. Това налага повишено внимание към тази инфекция от цялата медицинска общественост и на първо място от РЗИ по места.
Съгласно Стандарт “Клинична микробиология” ( Наредба №4/25.01.2010 на МЗ и изм. ДВ. Бр.66 от 24 Август 2010 г., т.VІ. Б,1.10. на Приложение към чл. 1, ал.1.), "лабораториите на РЗИ трябва да имат готовност за диагностициране на антракс, чума, бруцелоза, туларемия, сап, псевдосап, холера, коремен тиф”.