Bulgarian
English Инструкции (4)
ВЗЕМАНЕ, ОПАКОВАНЕ, СЪСТАВЯНЕ НА ПРИДРУЖИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ И ТРАНСПОРТ НА ПРОБИ ЗА ООИ ЗА ИНДИКАЦИЯ
Материали за изследване в НЦЗПБ за ООИ се приемат, само ако са надлежно опаковани, съпроводени с необходимите документи, НАПИСАНО ЗА КАКВО ДА СЕ ИЗСЛЕДВА И КОЙ Е НАРЕДИЛ. Единствено тогава ръководството на НЦЗПБ разрешава приемането им и работата с тях.
Транспортирането се осъществява по начин осигуряващ пристигането на материала в добро състояние (липса на видими белези на изтичане на материал, смачкана или разкъсана опаковка).
Пратката по време на транспорта не трябва да представлява опасност за хора, животни и околна среда. Тя се състои от нечупливи, (пластмасови) първичен и вторичен контейнери, между които се поставят адсорбиращи материали (памук, лигнин) и външна картонена опаковка, която задължително се обозначава със знак „Биологична опасност“ (за повече подробности вижте ИНСТРУКЦИИТЕ НА СЗО).
ПРИ ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛ, СЪМНИТЕЛЕН ЗА БИОТЕРОРИЗЪМ, ПОСЛЕДНИЯТ ТРЯБВА ДА Е ПРОВЕРЕН ЗА ОТСЪСТВИЕ НА ВЗРИВНИ, ВРЕДНИ ХИМИЧНИ И РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА.
Написана от Иво ГеоргиевИзисквания към материалите за изследване
-
Венозна кръв за имунофенотипизиране с проточна цитометрия се взима сутрин, на гладно, с антикоагулант: Na-K EDTA, Na цитрат, Na или Li Heparin. При необходимост се съхранява на стайна температура (18 – 22oC). Изследването трябва да се извърши до 24 ч. от взимането на пробата.
-
Венозна кръв за функционални изследвания (лимфоцитна активация, Т-клетъчна функционална активност, базофилна дегранулация, фагоцитоза) се взима сутрин, на гладно, с антикоагулант Na или Li Heparin и се транспортира на стайна температура (18 – 22oC). Изследването трябва да се извърши до 6 ч. от взимането на пробата.
-
Венозна кръв за Квантиферонов тест за диагностика на туберкулозна инфекция се взима в епруветка с антикоагулант Na или Li Heparin и се транспортира на стайна температура (18 – 22oC). Необходимо минимално количество кръв: 4 мл. Изследването трябва да се извърши до 6 ч. от взимането на пробата. Проби се приемат от понеделник до четвъртък вкл. от 8 до 14,00 ч., независимо от храненето
-
Количествено определяне на имуноглобулини (IgG, IgM, IgA) се извършва в серум или плазма. Пробата се взима сутрин, на гладно. Отделеният серум може да се съхранява на 40С до 10 дни. Необходимо минимално количество венозна кръв: 0.5 мл. Необходимо минимално количество отделен серум: 50 мкл.
-
Определяне на автоимунен профил (IgG антитела срещу набор от автоантигени) се извършва в серум или плазма. Необходимо минимално количество венозна кръв: 0.5 мл. Необходимо минимално количество отделен серум: 50 мкл.
Квантиферонов тест: информация за пациенти
- Положителният резултат от теста означава наличие на латентна или активна инфекция с туберкулозни бактерии (M. tuberculosis)
- Тестът не разграничава латентната инфекция от активно заболяване.
- Тестът се основава на отговора на имунните клетки, специфични за причинителя на туберкулозата. Тестът се позитивира след като M.tuberculosis попадне в организма и имунната система реагира срещу него.
- Поради наличието на имунна памет, реакцията остава положителна продължително време, независимо от провежданото лечение / профилактика.
Инструкция за вземане и транспорт на фекални проби при съмнение за норовирусна инфекция
Клиничната картина на норовирусния гастроентерит е твърде неспецифична, поради което поставянето на етиологична диагноза единствено по клинични симптоми е невъзможно. За норовирусен гастроентерит трябва да се мисли винаги, когато са налице т. нар. Критерии на Каплан, а именно:
- При повече от 50% от клинично изявените случаи има повръщане;
- Средната продължителност на инкубационния период е 24-48 ч.;
- Средната продължителност на заболяването е 12-60 часа.
- Не се открива бактериален причинител във фекалната проба.
При съмнение за норовирусна инфекция най-подходящата клинична проба е фекалната. Вирусът може да се докаже и в повърнати материи.
Необходимото количество материал е около 1-2 мл при течна консистенция и няколко грама при твърда. И тук важи правилото фецеса да се събира от недезинфекцирани гърнета, подлоги и други. Пробите се съхраняват във добре предпазен от изтичане фецес-контейнер в хладилник при температура от +4º до +8 ºС и се транспортират в хладилни чанти с охладители.
Написана от Иво ГеоргиевИнструкция за вземане и транспорт на фекални проби при ОВП
Програмата за ерадикация на полиомиелита на СЗО изисква изпълнение на следните критерии при изследване на клиничните материали от пациенти с остра вяла парализа на възраст до 15 год.:
• Две фекални проби, взети в два последователни дни, по възможност до 48 часа от появата на парализата. Необходимото количество фекален материал е между 5 10 грама при солидна консистенция (размер колкото грахово зърно) или 3-5 мл при течна консистенция. Материалът се поставя в стерилен фецес-контейнер, затваря се плътно и се надписва с имената на пациента и датата на вземане на пробата. Фекалната маса се събира от недезинфекцирани гърнета, подлоги и други, тъй като дезинфектантите допринасят за инактивиране на вирусите и за намаляване на вирусния титър в пробата. Фекалните маси, събрани от различни повреме изхождания, се поставят в отделни фецес-контейнери и се опаковат в плътно затворен найлонов плик. Така събраните проби се съхраняват в хладилник при температура от +4º до +8 ºС до предоставянето им на РЗИ. При невъзможност за набиране на фекална проба до 7-тия ден от началото на парализата поради тежко състояние на пациента и/или липса на дефекация се допуска вземането на ректален смив за диагностични цели. Пробата за ректален смив се взема със стерилен сух или навлажнен със стерилен физиологичен разтвор памучен тампон, който се поставя в стерилен фецес-контейнер.
• Клиничните материали се транспортират в деня на вземане на втората фекална проба в хладилни чанти с охладители. Охладителите предварително са замразени при -20ºС. Оптимална температура за транспорт на вирус-съдържащи материали е 4-8оС.
• При невъзможност за вземане на втора фекална проба до 48-мия час от вземането на първата, първата фекална проба се транспортира, а втора се взема при първа възможност, но не по-късно от 14-тия ден от началото на парализата и се транспортира в същия ден.
Епидемиология
Актуална информация:
