Кратки факти

• Вирусът на хепатит D (HDV) се нуждае от хепатит В вируса за навлизане и размножаване в гостоприемника.
• HDV засяга близо 5% от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит B вирусна инфекция.
• Инфекцията с HDV възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и D (коинфекция) или се заразяват с хепатит D вируса, след като първо са били заразени с хепатит В вируса (суперинфекция).
• Популациите, които се характеризират с високо разпространение на HBV и HDV коинфекция са лицата на хемодиализа и лица, употребяващи инжекционни наркотици.
• В световен мащаб, от 80-те години на миналия век насам, броят на инфекциите с HDV е намалял, което се дължи главно на успешната глобална програма за ваксинация срещу HBV.
• Комбинацията от инфекция с HDV и HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на хепатоцелуларния карцином.
• Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит В, но успеваемостта при лечение е ниска.

Хепатит D е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит D (HDV). Инфекцията с хепатит D не може да възникне при липса на хепатит В вируса. Коинфекцията с HDV-HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране към хепатоцелуларен карцином и фатален изход. Ваксинацията срещу хепатит В е единственият метод за предпазване от инфекция с HDV.

HDV засяга близо 5 % от хората в световен мащаб, които имат хронична хепатит В вирусна инфекция и коинфекцията с HDV е причина за чернодробно заболяване и рак на черния дроб при 1 от 5 случая на HBV инфекция (Stockdale AJ, Kreuels B, Henrion MYR, Giorgi E, Kyomuhangi I, de Martel C, Hutin Y, Geretti AM. The global prevalence of hepatitis D virus infection: Systematic review and meta-analysis. J Hepatol. 2020 Sep;73(3):523-532. doi: 10.1016/j.jhep.2020.04.008. Epub 2020 Apr 23. PMID: 32335166; PMCID: PMC7438974.).

Пътища на предаване

Пътищата за предаване на HDV, както и на HBV, са през нарушена кожа (при инжектиране, татуиране и др.) или чрез контакт със заразена кръв или кръвни продукти. Предаването от майка на дете е рядко срещано. Ваксинацията срещу HBV предотвратява коинфекцията с HDV и поради това разширяването на програмите за имунизация срещу HBV в детска възраст е довело до намаляване на заболеваемостта от хепатит D в световен мащаб.

Хроничните носители на HBV са изложени на повишен риск от заразяване с HDV. Хората, които не са имунизирани срещу HBV (като резултат от естествено заболяване или имунизация), са изложени на риск от инфекция с HBV, което от своя страна ги излага на риск от инфекция с HDV. Сред хората, при които има по-голяма вероятност от коинфекция с HBV и HDV, са лицата, които си инжектират наркотици и тези с хепатит С или ХИВ инфекция. Потенциално по-висок риск от коинфекция съществува при лицата на хемодиализа, мъжете, които правят секс с мъже и проституиращите.

Симптоми

Едновременната инфекция с HBV и HDV може да се прояви като лек до тежък остър хепатит с признаци и симптоми, неразличими от тези на другите видове остри вирусни хепатити. Признаците обикновено се появяват на 3 до 7 седмици след първоначалната инфекция и включват повишена температура, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, тъмна урина, бледи изпражнения, жълтеница (жълти очи) и дори фулминантен хепатит. Възстановяването обаче обикновено е пълно, развитието на фулминантен хепатит е рядко, а хронифицирането на хепатит D вирусната инфекция е рядко.

HDV суперинфекция е когато заразяването HDV става при наличие на хронична HBV инфекция. HDV суперинфекцията ускорява прогресията до по-тежко заболяване във всички възрасти. Суперинфекцията с HDV ускорява прогресията до цироза десетилетие по-рано в сравнение с HBV моноинфекцията. Пациентите с HDV индуцирана цироза са изложени на повишен риск от хепатоцелуларен карцином (HCC), въпреки това механизмът, по който HDV причинява по-тежък хепатит и по-бързо прогресиране на фиброзата, за сега остава неясен.

Диагноза

HDV инфекция се диагностицира чрез доказване на високи нива на анти-HDV имуноглобулин G (IgG) и имуноглобулин M (IgM) като в редки случаи може да се потвърди чрез откриване на HDV RNA в серума. За момента няма стандартизирани тестовете за доказване и определяне концентарацията на HDV RNA, които да се използват за проследяване на отговора към антивирусна терапия.

Лечение

Прилагане ан пегилатен интерферон алфа е общоприето лечение на хепатит D вирусната инфекция. Лечението продължава най-малко 48 седмици, независимо от отговора на пациента. Вирусът има тенденция да дава нисък процент на отговор на лечението, въпреки това лечението е свързано с по-малка вероятност за прогресия на заболяването. Лечението е свързано със значителни странични ефекти и не се прилага при пациенти с декомпенсирана цироза, активни психиатрични състояния и автоимунни заболявания.

Превенция

Основните насоки са свързани с превенцията на предаване на HBV и най-вече чрез имунизация срещу хепатит В. Трябва да се отбележи, че имунизацията срещу хепатит В не осигурява защита срещу HDV за вече заразените с HBV.

Кратки факти

• Хепатит С е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С (HCV).
• Вирусът може да причини както остър, така и хроничен хепатит, чиято тежест варира от леко до сериозно заболяване, което продължава цял живот, включително чернодробна цироза и рак.
• Вирусът на хепатит С е кръвнопреносим вирус и повечето заразявания стават чрез излагане на кръв при опасни инжекционни практики, нерегламентирани здравни грижи и кръвопреливания, инжекционна употреба на наркотици и сексуални практики, които водят до контакт със заразена кръв.
• В световен мащаб около 58 милиона души са хронично заразени с вируса на хепатит С, като годишно се появяват около 1,5 милиона нови инфекции. Според данните 3,2 милиона юноши и деца са с хронична инфекция с хепатит С.
• По данни на СЗО през 2019 г. приблизително 290 000 души са починали от хепатит С, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
• Антивирусните медикаменти могат да излекуват повече от 95% от лицата с хепатит С вирусна инфекция.
• Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С.

Вирусът на хепатит С (HCV) причинява както остра, така и хронична инфекция. Острите инфекции с HCV обикновено протичат безсимптомно и в повечето случаи не водят до животозастрашаващо заболяване. Около 30 % (15-45 %) от заразените лица се изчистват спонтанно от вируса в рамките на 6 месеца от заразяването без никакво лечение. Останалите 70% (55-85%) от лицата развиват хронична HCV инфекция. При лицата с хронична HCV инфекция рискът от цироза варира от 15 до 30 % в рамките на 20 години.

Пътища на предаване

Хепатит С вирусът се предава по кръвен път, най-често чрез:

• повторната употреба или недостатъчната стерилизация на медицинско оборудване, особено на спринцовки и игли в здравните заведения;
• преливане на непроверена кръв и кръвни продукти;
• инжекционна употреба на наркотици чрез споделяне на общи игли и спринцовки.

HCV може да се предаде от заразена майка на нейното бебе, а също и чрез сексуални практики, които водят до контакт с кръв (например хора с многобройни сексуални партньори или сред мъже, които правят секс с мъже) тези начини на предаване обаче са по-рядко срещани.

Хепатит С не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт, като прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки със заразен човек.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит С инфекцията варира от 2 седмици до 6 месеца. След първоначалното заразяване приблизително 80% от хората не проявяват никакви симптоми. При тези, които имат остри симптоми, могат да се наблюдават повишена температура, умора, намален апетит, гадене, повръщане, болки в корема, тъмна урина, бледи изпражнения, болки в ставите и жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите).

Тестване и диагностика

Тъй като острата HCV инфекция протича безсимптомно, малко хора се диагностицират, когато инфекцията е придобита наскоро. Хората, които развиват хронична HCV инфекция, често не се диагностицират, тъй като инфекцията остава безсимптомна до десетилетия след заразяването, когато симптомите се развиват вторично до сериозно увреждане на черния дроб.

HCV инфекцията се диагностицира на 2 етапа:

1. Изследването за наличие на антитела срещу HCV (анти-HCV) със серологичен тест, като по този начин се идентифицират хората, които са били заразени с вируса.
2. Ако тестът за анти-HCV е положителен е необходимо да се направи молекулярно-биологично изследване за доказване наличие на HCV рибонуклеинова киселина (HCV RNA), за да се потвърди активна остра или хроничната инфекция. Този тест е важен, защото около 30% от хората, заразени с HCV, спонтанно изчистват инфекцията чрез силен имунен отговор, без да се нуждаят от лечение. Въпреки че те вече не са инфектирани, все още ще имат положителен тест за анти-HCV антитела. Тестът за HCV RNA може да се направи в специализирана лаборатория с обучен персонал.

След като лицето е диагностицирано с хронична HCV инфекция, трябва да се направи оценка на степента на чернодробно увреждане (фиброза и цироза) което става чрез чернодробна биопсия или други неинвазивни тестове. Степента на чернодробното увреждане се използва за вземане на решение към насочване за лечение и наблюдение на заболяването.

Ранното диагностициране на HCV инфекция може да предотврати възникването на здравословни проблеми и да предотврати предаването на вируса. Ето защо се препоръчва тестване на хора, които може да са изложени на повишен риск от заразяване.

Около 6,2 % от хората живеещи с ХИВ в световен мащаб имат серологични данни за минала или настояща HCV инфекция. Хроничното чернодробно заболяване представлява основна причина за заболеваемост и смъртност сред тях.

Лечение

Острата HCV инфекция не винаги изисква лечение, тъй като при някои хора имунният отговор изчиства вируса. Когато обаче HCV инфекцията хронифицира, е необходимо лечение, което цели излекуване на заболяването.

По настоящем се прилага терапия с пангенотипни директно действащи антивирусни препарати (DAA) за всички възрастни, юноши и деца до 3-годишна възраст с хронична HCV инфекция. Продължителността на лечението е кратка (обикновено от 12 до 24 седмици), в зависимост от липсата или наличието на цироза. DAA могат да излекуват повечето лица с HCV инфекция.

Превенция

Не съществува ефективна ваксина срещу хепатит С вируса, така че превенцията зависи от намаляването на риска от контакт с вируса в здравните заведения и сред населението с по-висок риск. Това включва хората, които ползват инжекционни наркотици, мъжете, които правят секс с мъже, особено тези, които са заразени с ХИВ, или тези, които приемат предекспозиционна профилактика срещу ХИВ.

Интервенциите за първична превенция от разпространение и заразяване с HCV включват:

• безопасна и подходяща употреба на инжекции в здравеопазването;
• безопасно боравене и изхвърляне на остри предмети и отпадъци;
• предоставяне на всеобхватни услуги за намаляване на вредите на хората, които си инжектират наркотици;
• изследване на дарената кръв за HBV и HCV (както и за ХИВ и сифилис);
• обучение на здравния персонал;

превенция на излагането на кръв по време на секс.

Важни факти:

• Хепатит В е вирусна инфекция, която поразява черния дроб и може да причини както остро, така и хронично заболяване.
• Вирусът най-често се предава от майка на дете по време на раждане, както и при контакт с кръв или други телесни течности по време на секс със заразен партньор, опасни инжекционни практики или излагане на контанимирани остри инструменти.
• По оценки на СЗО през 2019 г. 296 милиона души живеят с хронична хепатит В вирусна инфекция, като всяка година се регистрират нови 1,5 милиона инфекции.
• През 2019 г. хепатит В е довел до приблизително 820 000 смъртни случая, предимно от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб).
• Налична е безопасна и ефективна ваксина, която осигурява 98% до 100% защита срещу хепатит В. Предотвратяването на инфекцията с хепатит В предотвратява развитието на усложнения, включително хронични заболявания и рак на черния дроб.

Пътища на предаване

В ендемичните региони хепатит В вирусът най-често се разпространява от майка на дете при раждането (перинатално предаване) или чрез хоризонтално предаване (със заразена кръв), особено от заразено дете на незаразено дете през първите 5 години от живота. Развитието на хронична инфекция е често срещано при кърмачета, заразени от майките си или преди 5-годишна възраст.

Хепатит В се разпространява и чрез нараняване с игли, татуиране, пиърсинг и контакт със заразена кръв и телесни течности, като слюнка и менструални, вагинални и семенни течности. Предаването на вируса може да стане и чрез повторна употреба на заразени игли и спринцовки или остри предмети в здравните заведения, в общността или сред лица, които си инжектират наркотици. Предаването по полов път е по-разпространено при неваксинирани лица с многобройни сексуални партньори.

Инфекцията с хепатит В, придобита в зряла възраст, води до хроничен хепатит в по-малко от 5 % от случаите, докато инфекцията в кърмаческа и ранна детска възраст води до хроничен хепатит в около 95 % от случаите. Това е основание за засилване и приоритизиране на ваксинацията в кърмаческа и детска възраст.

Вирусът на хепатит В може да оцелее извън организма в продължение на най-малко 7 дни. През това време вирусът все още може да предизвика инфекция, ако попадне в организма на човек, който не е защитен с ваксина. Инкубационният период на вируса на хепатит В варира от 30 до 180 дни. Вирусът може да бъде открит в рамките на 30 до 60 дни след заразяването.

Симптоми

Повечето хора не проявяват никакви симптоми, когато са новозаразени. При някои хора обаче се наблюдава остро заболяване със симптоми, които продължават до няколко седмици, включително пожълтяване на кожата и склерите на  очите (жълтеница), тъмна урина, силна умора, гадене, повръщане и болки в корема. Хората с остър хепатит могат да развият остра чернодробна недостатъчност, която може да доведе до смърт. Сред дългосрочните усложнения на инфекциите с HBV при една част от хората се развиват напреднали чернодробни заболявания като цироза и хепатоцелуларен карцином, които причиняват висока заболеваемост и смъртност.

Коинфекция с HBV-HIV

Около 1% от лицата, живеещи с HBV инфекция (2,7 милиона души), са заразени и с ХИВ. Обратно, глобалното разпространение на HBV инфекцията сред заразените с ХИВ лица е 7,4 %. От 2015 г. насам СЗО препоръчва лечение на всички диагностицирани с ХИВ инфекция, независимо от стадия на заболяването. Тенофовир, който е включен в комбинациите за лечение, препоръчани като терапия от първа линия при ХИВ инфекция, е активен и срещу HBV.

Диагноза

По клинични признаци не е възможно да се разграничи хепатит В от останалите вирусни хепатит, поради което лабораторното потвърждение на диагнозата е от съществено значение. Налични са няколко кръвни теста за диагностициране и наблюдение на хора с хепатит В. Те могат да се използват за разграничаване на остри и хронични инфекции. СЗО препоръчва всички кръводарявания да се изследват за хепатит В, за да се гарантира безопасността на кръвта и да се избегне случайно предаване на вируса.

Към 2019 г. 30,4 млн. души (10,5 % от всички хора, за които се предполага, че живеят с хепатит В) знаят за своята инфекция, а 6,6 млн. души (22 %) от диагностицираните са на лечение. Според последните оценки на СЗО делът на децата на възраст под пет години, хронично заразени с HBV е спаднал до малко под 1 % през 2019 г., в сравнение с около 5 % в ерата преди ваксинирането, обхващаща периода от 80-те години на миналия век до началото на 2000 г.

Лечение

Няма специфично лечение по отношение на острата хепатит В вирусна инфекция. Затова грижите са насочени към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително заместване на загубените от повръщане и диария течности. Най-важно е избягването на ненужни медикаменти. Трябва да се избягват ацетаминофен, парацетамол и лекарства срещу повръщане.

Хроничната хепатит В инфекция може да се лекува с лекарства, включително перорални антивирусни средства. Лечението забавя прогресията на цирозата, намалява честотата на чернодробния рак и подобрява дългосрочната преживяемост.

Превенция

По препоръки на СЗО всички бебета трябва да получат ваксина срещу хепатит В възможно най-скоро след раждането, за предпочитане в рамките на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина срещу хепатит В с интервал от поне 4 седмици, за да се завърши серията от ваксинации. Защитата трае поне 20 години и се предполага, че е доживотна. СЗО не препоръчва бустерни ваксинации за лица, които са завършили 3-дозовата ваксинационна схема. В допълнение към ваксинацията на децата се прилага антивирусна профилактика на майката за предотвратяване на предаването на хепатит В от майка на дете. Прилагането на стратегии за безопасност на кръвта и практики за безопасен секс, включително свеждане до минимум на броя на партньорите и използване на бариерни защитни мерки (презервативи), също предпазват от предаване на вируса.

Кратки факти:

• Хепатит А е възпаление на черния дроб, което може да причини леко до тежко заболяване.
• Вирусът на хепатит А (HAV) се предава чрез консумация на заразена храна и вода или чрез пряк контакт със заразен човек.
• Почти всеки човек се възстановява напълно от хепатит А и развива имунитет за цял живот. Въпреки това много малка част от хората, заразени с хепатит А, могат да умрат от фулминантен хепатит.
• Рискът от заразяване с хепатит А е свързан с липсата на чиста вода и лоши санитарни и хигиенни условия (например замърсени храни, води и мръсни ръце).
• Налична е безопасна и ефективна ваксина за предпазване от хепатит А.

Хепатит А е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV). Вирусът се разпространява главно, когато незаразено или неваксинирано лице консумира храна или вода, замърсени с фекалии на заразен човек. Заболяването е тясно свързано с контаминирани вода или храна, неадекватни санитарни условия, лоша лична хигиена и орално-анален секс.

За разлика от хепатит В и С, хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване, но може да предизвика изтощителни симптоми и рядко фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), който често е с фатален изход. По оценки на СЗО през 2016 г. от хепатит А са починали 7 134 души в световен мащаб (което представлява 0,5 % от смъртността, дължаща се на вирусни хепатити).

Хепатит А се среща спорадично или под формата на епидемични взривове по целия свят, с циклична тенденция. Епидемиите, свързани със заразена храна или вода, могат да избухнат експлозивно, като засягат стотици хиляди хора. Също така епидемиите могат да бъдат и продължителни, като засягат общности в продължение на месеци чрез предаване на инфекцията от човек на човек. Вирусите на хепатит А се задържат в околната среда и могат да издържат на процесите на производство на храни, които рутинно се използват за инактивиране или контрол на бактериалните патогени.

Пътища на предаване

Вирусът на хепатит А се предава предимно по фекално-орален път, т.е. когато незаразено лице консумира храна или вода, която е била замърсена с фекалии на заразено лице. В семействата това може да стане чрез мръсни ръце, когато заразено лице приготвя храна за членовете на семейството. Макар и рядко, огнищата на инфекция, предавани по воден път, обикновено са свързани със замърсяване на питейната вода с отпадни води.

Вирусът може да се предаде и чрез близък физически контакт със заразен човек, въпреки че СЛУЧАЙНИЯТ КОНТАКТ МЕЖДУ ХОРАТА НЕ ВОДИ ДО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА.

Симптоми

Инкубационният период на хепатит А обикновено е между 14 до 28 дни.

Симптомите на хепатит А варират от леки до тежки и могат да включват треска, отпадналост, загуба на апетит, диария, гадене, дискомфорт в корема, тъмно оцветена урина и жълтеница (пожълтяване на склерите на очите и кожата). Не всеки заразен има всички симптоми.

Възрастните проявяват признаци и симптоми на заболяване по-често от децата. Тежестта на заболяването и фаталните последици са по-високи при по-възрастните хора. Заразените деца на възраст под 6 години обикновено нямат забележими симптоми и само 10% развиват жълтеница. Хепатит А понякога рецидивира, което означава, че човек, който току-що се е възстановил, се разболява отново с друг остър епизод. Обикновено това е последвано от възстановяване.

Кой е изложен на риск от заразяване с вируса на хепатит А?

Всеки, който не е бил ваксиниран или не е бил инфектиран преди това, може да се зарази с вируса на хепатит А. В районите, където вирусът е широко разпространен (висока ендемичност), повечето инфекции с хепатит А се случват в ранна детска възраст. Рисковите фактори за заразяване включват:

• лоши санитарно-хигиенни условия;
• липса на чиста вода за пиене и битови нужди;
• наличие в домакинството на заразен човек;
• сексуален партньор на лице с остър хепатит А;
• употреба на наркотици за развлечение;
• пътуване до райони с висока ендемичност без имунизация.

Диагноза

Случаите на хепатит А не се различават клинично от другите видове остър вирусен хепатит. Специфичната диагноза се поставя чрез откриване на HAV-специфични имуноглобулин М (IgM) антитела в кръвта. При имуносупресирани пациенти може да се използват допълнителни тестове като полимеразно-верижна реакция с обратна транскрипция (RT-PCR) за откриване на нуклеиновата киселина на вируса на хепатит А, за които се изисква специализирана лабораторна техника.

Лечение

Не съществува специфично лечение за хепатит А. Възстановяването след инфекцията може да бъде бавно и да отнеме няколко седмици или месеци. Важно е да се избягват ненужните лекарства, като парацетамол и лекарства срещу повръщане. Ето защо трябва да се потърси лекарска помощ. Хоспитализация не е необходима при липса на остра чернодробна недостатъчност. Терапията е насочена към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително възстановяване на течностите, които се губят от повръщане и диария.

Превенция

Най-ефективните мерки за борба с хепатит А са добрата хигиена, безопасността на храните и имунизацията. Разпространението на хепатит А може да се намали чрез:

• адекватно снабдяване с безопасна питейна вода;
• правилно изхвърляне на отпадните води;
• адекватни практики за лична хигиена, като редовно миене на ръцете преди хранене и след ходене до тоалетна.

В международен план се предлагат няколко инжекционни инактивирани ваксини срещу хепатит А. Всички те осигуряват сходна защита от вируса и имат сравними странични ефекти. Нито една ваксина не е лицензирана за деца на възраст под 1 година.