Отдел Паразитология и тропическа медицина

Научната дейност на отдела по паразитология и тропическа медицина се състои в изучаването на епидемиологията, имунологията, патогенезата, клиниката, диагностиката, лечението и профилактиката на местните и внасяни тропически паразитози. Усилията са насочени главно към широко разпространените местни паразитози като трихинелоза, ехинококоза, токсоплазмоза, аскаридоза, ентеробиоза, хименолепидоза, трихомоназа и ламблиоза.

Опортюнистичните паразитози (токсоплазмоза, криптоспоридиоза, бластоцистоза, пневмоцистоза) при имунокомпрометирани пациенти се диагностицират чрез морфологични, серологични и молекулярнобиологични методи. Изучават се етиологичната структура, клиничните особености и епидемиологията на тези инфекции. Проучва се естественото разпространение на висцералната лайшманиоза. Внасяните паразитози – малария, амебиаза, филариатоза, анкилостомидоза, лайшманиоза и др. се изучават основно с цел да се ограничи техния внос и местна трансмисия и епидемично и ендемично разпространение в страната.

На дневен ред също такa са и разработването и изпълнението на програми за контрол на паразитозите. Проучват се и проблемите на екологичната паразитология. Изучават се Naegleria и Acantamoebaspp. Изследват се основни вектори като специфични биологични преносители на маларийните паразити и лайшманиите. По-важните резултати от провежданата в отдела научно-изследователска дейност за периода 2000 – 2005 година по проектите се свеждат до следното: Зоонози. Успешно са приключили 3 научни проекта – по трихинелозата и токсокарозата (от научния план на НЦЗПБ) и един международен проект по зоонозите с института по паразитология в Берн, Швейцария.

Обобщените резултати от тези проекти са както следва:

  • Осъществени са пренос и внедряване на PCR технология в диагностиката на токсоплазмозата (B1-gene-PCR), трихинелозата (multiplex и nested PCR), кактои PCRза идентификация на трихинелните видове и на свободно-живеещи амеби.
  • Проучени са общо 19 трихинелозни взрива (2000 – 2004 г.). Чрез молекулярно-биологични изследвания (nested, multiplexPCR), а в 14 от случаите и с проведена потвърдителна репродуктивна изолация са регистрирани 2 трихинелни генотипа – T.britovi и T.spiralis. На базата на проведените проучвания 10 от тези взривове са свързани с консумация на инфектирани месни продукти с T. britovi отдомашно и диво прасепри 5 случая и при 9 - с T.spiralis.
  • Проучени са 942 лица, въвлечени в консумацията на инфектирани месни продукти от посочените взривове. Анализирани са някои особености в клинико-епидемиологичните и имунологичните характеристики на заболяването у хората, свързано с двата трихинелни генотипа. Определени са и най-често засегнатите региони от трихинелозни взривове, а също така бе изготвена и карта с медико-географско картографиране на огнищата, което дава съществена информация за географското разпространение на отделните трихинелни генотипове в България.
  • Разработен е и е внедрен WB като потвърдителен серологичен тест при трихинелозата и ехинококозата.
  • Проведено е и проучване върху генотипната принадлежност на изолати, получени от междинни и крайни гостоприемници с ехинококоза, което показа че всички изследвани изолати принадлежат към G1 генотип - овчи щам на E.granulosus. При изследването на материали от 431 животни за неоспороза, получени от 27 различни места, е установена 0 - 40 % серопозитивност, което сочи,че и в България неоспорозата играе съществена роля за абортите при говедата.
  • Извършено е клинико-диагностично проучване на токсокарозата в България. Разработени са и са внедрени в лабораторни условия два метода за серологична диагностика на токсокарозата – ELISA и Western blot, като и двата метода се базират на екскреторно/секреторни антигени (ЕСА) от ларви на паразита, култивирани invitro.
  • Определена е чувствителността и специфичността на тестовете: ELISA – чувствителност 94.8%, специфичност 95.1%; Western blot - чувствителност 96%, специфичност 100%. Изследвани са общо 1184 лица, суспектни за токсокароза, като 129 (10.9%) от тях са положителни в ELISA. Според клиничната симптоматика при пациентите с висцерална токсокароза най-често се срещат еозинофилията (до 67%) и алергичната симптоматика и най-засегнати са жените над 18 год.

Абонамент за новини

Страницата на Националния Център по Заразни и Паразитни Болести използва бисквитки за да взаимодейства със своите потребители.