Проектът за изграждане на сграда на държавен институт за подготовка на лекари микробиолози и за провеждане на епидемиологични изследвания е стоял на дневен ред в плановете на Дирекция на народното здраве (към министерството на вътрешните работи) още в началото на 20-те години на двадесети век. Липсата на финансови средства за неговото изграждане и споровете между Дирекцията и Медицинския факултет за статута и структурата на института спъват реализацията му.
През 1926 г. Дирекцията на народното здраве отправя искане до Рокфелеровата фондация, чрез директора на Здравния отдел на фонда за Европа С. Гън, фондацията да подпомогне изграждането на института.
Тогава съществуват разногласия в България какво да бъде предназначението и обществените ангажименти на бъдещия институт. Фондацията не се ангажира с обещание за финансова подкрепа, но разговорите с българските институции продължават. Условията, които фондацията поставя, са държавата да поеме 50 % от стойността на строежа, институтът да бъде автономен център за научни изследвания и подготовка на кадри за практическа санитарна дейност.
Приемане на специален Закон за постройка и обзавеждане на Институт за народно здраве (София 1931) урежда спорните моменти и предвижда общите разходи по строителството и обзавеждането му да възлизат на 40 млн.зл. лв., като те да бъдат поделени между държавата и Рокфелеровата фондация. Институтът е автономен орган, а неговата цел - да даде специална подготовка на лекари и помощен санитарен персонал при работа със заразните болести.
Планът и разпределението на службите в института се извършват под ръководството на Директорите на Институтите за народно здраве в Будапеща и Прага д-р Бела Йохани и д-р Файерабенд, изпратени от Рокфелеровата фондация в България.
Строителството се забавя почти две години. Има финансови и административни проблеми. За успокоение на представителите на фондацията се създава Строителен комитет, който да следи работата по строежа и да отчита в Париж разходите. Приет е и Правилник за управление на „Фонд за подпомагане, обзавеждане и издръжка на Институт за народно здраве“, утвърден от МВРНЗ на 08.09.1934 г. Същата година е назначен за 3 г. по предложение на МВРНЗ за директор на института д-р Ралф Колинс - постоянен представител на Рокфелеровата фондация за Балканите.
Преди края на строежа –1936 г. възникват сериозни разногласия между Дирекцията на народното здраве на министерството и Рокфелеровата фондация касаещи неправомерно сливане в отделите на института и д-р Колинс е отзован от София. Допълнителни напрежения възникват между фондацията и МВРНЗ касаещи отказ за назначаване на предложения от д-р Колинс за директор на института д-р Ив. Балкански и решението да се използва един етаж от сградата на института за административни нужди на министерството. През 1938 г. е прекратено сътрудничеството с българските институции.
Финално Рокфелеровата фондация изпълнява финансовите си ангажименти за изграждане на Института в София и отпуска предварително договорената сума от 19 млн. зл.лв.
Цитира се „Енциклопедия Дарителството Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951 том III “ Веска Николова, Росица Стоянова 2011;VIII:562-563
Работещите в Центъра сме благодарни на Рокфелеровата фондация и Американския народ за подкрепата!
