Климатични особености, водещи до активизиране на стационарните антраксни огнища в Р. България и повишаване опасността от възникване на случаи при хора.

Климатични особености, водещи до активизиране на стационарните антраксни огнища в Р. България и повишаване опасността от възникване на случаи при хора.

Антраксът е инфекция по домашните животни в епидемичната верига на която може да бъде включен и човекът. Причинителя B anthracis запазва жизнеспособността си с десетилетия, посредством изключително устойчивите си спори, намиращи се в почвата в т нар. стационарните антраксни огнища (САО). Активността на тези огнища е в пряка зависимост от климатичните особености на съответните райони.  

Пролетните порои и последвалото силно засушаване в страната през 2015 г създадоха предпоставки за излизане на антраксните спори на повърхността на почвата. При последващо засушаване, когато преживните животни пасат суха трева, заедно с пръстта по корените те поглъщат и спорите, което е възможно да доведе до поява на заболявания от антракс при тях. Подобен е примерът в Северна Русия, където за няколко дни измират от антракс няколко хиляди елена, яли суха трева с пръстта по корените.
В предвид зооантропонозния характер на заболяването, в страната съществува реална опасност от заразяване с антракс на хора, главно посредством пряк контакт със заразени животни, консумация на заразени животински продукти или при обработка на заразена с антраксни спори почва. Това налага повишено внимание към тази инфекция от цялата медицинска общественост и на първо място от РЗИ по места.
Съгласно Стандарт “Клинична микробиология” ( Наредба №4/25.01.2010 на МЗ и изм. ДВ. Бр.66 от 24 Август 2010 г., т.VІ. Б,1.10. на Приложение към чл. 1, ал.1.), "лабораториите на РЗИ трябва да имат готовност за диагностициране на антракс, чума, бруцелоза, туларемия, сап, псевдосап, холера, коремен тиф”.

Абонамент за новини

Страницата на Националния Център по Заразни и Паразитни Болести използва бисквитки за да взаимодейства със своите потребители.